< My Stories - Zachary Varbanov>

Естествено не бих могъл да го дефинирам детайлно. А и надали е необходимо. Бих могъл обаче да кажа защо ние, българите не трябва да се страхуваме от нея. За тези, които се интересуват, ето защо:

Ние сме племе от индивидуалисти. Не мога да приема, че издържаме на стриктното прилагане на общоприетите по света критерии за държавност като наблюдавам халът на обществото ни, затова смятам че племе е по-подходящо. Глобализацията е начин на съществуване на обществото, по дефиниция ориентиран към толериране и налагане на общи ценности. Следователно ще има балансиращ ефект, като начало, а като цяло – възпитателен и формиращ ефект.

Ние сме една от най-невъздържаните (разбирай нетолерантни и невъзпитани) нации на света. И имаме нужда от това, някой да ни покаже как да живеем достойно и с уважение към ценностите на останалите. Отново, глобализацията ще трябва да ни възпитава и… превъзпитава, което е още по-трудно и понякога дори е болезнено. Но, каквото повикало, такова се обадило, нали?

Ние сме болезнено чувствителни към опазване на личните ни права, но нехаем за задълженията си към обществото. Искаме или не, глобализацията ще ни научи, че „безплатен обяд“ няма! Щом пиеш, ще плащаш! Точка! Който не иска, да върви на гурбет в богатите страни, където бързо ще му върнат чувството за родолюбие. Говоря от личен опит и се надявам да бъда разбран от повечето от вас, преди да се почувстват засегнати лично от факта, че някой знае повече от тях и си позволява да им дава съвети. Което ме навежда на мисълта за следващата ни национална характеристика, която ще се промени от реализирането на глобализацията, а именно:

Липсва ни елементарната култура на спора, при която се постига целта му: излагане на различни мнения, обсъждането им, привеждане на аргументи, ЛОГИЧНИ ИЗВОДИ, базирани на аргументите и… достигане до някакъв резултат. У нас всеки спор, независимо по каква тема е възникнал или на какво ниво се води, се изражда в лични нападки и несъгласието се приема като лична обида. С такава нагласа и с такова възпитание никой и никъде по света няма да ни каже втори път „Добър ден“. Хората ценят душевния си комфорт и игнорират индивидите, които им го нарушават. За жалост, ние не знаем да съществуваме по друг начин.

Да изброявам ли още…?

Много от коментарите срещу глобализацията са изградени върху страха. Страх, че ще ни завладеят, страх, че ще ни колонизират, че ще ни експлоатират и т.н. Има нещо вярно в това, но причините са не там, където обикновено ги търсят. Замисляли ли сте се някога колко енергия е отишла „на вятъра“ за налагане на чужди модели на живот през вековете. Вероятно с нея би могъл да се изгради друг свят, доста по-добър от нашия. Но не, хората са се стремили да наложат на другите СВОЯ модел и в резултат са загинали не една и две велики цивилизации. Та в този контекст, нима наистина смятате, че някой ще е готов да инвестира отново и отново такива феноменални ресурси в очовечаване на няколкото останали подивяващи нации на света? Аз не мисля. По-скоро ще ги изолират и ще ги държат настрана от хода на общественото развитие, за назидание на останалите. Дали и на нас не ни е отредена „честта“ да бъдем оставени да ферментираме в собствените ни престъпни напъни като в собствен сос?

Не ми се иска дори за момент да си го представям. Което не значи, че няма да ни се случи. Хората от т. нар. „развити страни“ са изнежени и не могат да проявяват нашата волска търпимост към шепата дегенерати, които обърнаха страната ни в политическо и културно бунище на Европа, които унищожиха българската култура, колкото и крехка да бе тя, които създадоха предпоставки такива античовешки феномени като мутри, повсеместна корупция, Азис и Биг Брадър да процъфтяват и да се гаврят открито с последните остатъци от човешко достойнство у българина.

Така че, ДА ЖИВЕЕ НЕЙНО ВЕЛИЧЕСТВО ГЛОБАЛИЗАЦИЯТА, ПОСЛЕДНАТА НАДЕЖДА ЧЕ ПАК НЯКОЙ ОТВЪН ЩЕ СЕ СМИЛИ И ЩЕ НИ КАЖЕ КАКВО МОЖЕ И КАКВО НЕ МОЖЕ ДА ПРАВИМ В… НАШИЯ СВЯТ!

Бележка:

ИСКАМ ТЪРЖЕСТВЕНО ДА СЕ ИЗВИНЯ НА МАЛЦИНСТВОТО ОТ НОРМАЛНИ ХОРА В БЪЛГАРИЯ, ЗА КОИТО МОИТЕ ЗАБЕЛЕЖКИ ЕСТЕСТВЕНО НЕ СЕ ОТНАСЯТ.

Дано приемете написаното от мен като предупреждение и отчаян вик за самоосъзнаване от човек, който милее за поруганите ценности, създадени и утвърдени от българите през вековете.

Захари Върбанов