Парадоксите в живота на българите през тази година

Ние българите сме странно племе. Проявяваме нетърпимост към много неща, които са се превърнали в цел на съществуванието на множество нации. Нека вземем за пример реда. На думи ние сме „ЗА”. На дело, всеки от нас смята, че закона е създаден за да важи за другите. Пример? Какво по-фрапантно от отношението ни като цяло към демокрацията? След 1989 я приветствахме, свикнахме с нея, приехме я... Само дето „забравяме”, че освен права, тя носи и задължения. И то не малко! Трудничко ни е. Да приемем, че общество без ред не може да съществува, че обществения ред се обуславя не толкова от броя на полицаите в държавата, а от отношението на всеки от нас към него. В последна сметка, оказва се, че обществото е такова, каквито са неговите членове. Не искам да кажа, че става дума за механична сума, но такава зависимост наистина съществува.

А сега към проблема на последните дни. Нетипично за изминалите 15-тина години, бюджетът на страната е обект на все по-засилващи се дискусии и препирни. Зная, че „обикновения” българин, когато му заговорят за това си казва: „Абе какво ми пука на мен, бе? Да се оправят политиците!” И... греши. Здраво! Безапелационно! Защото този бюджет ще управлява страната през следващата година, следователно ще се отрази на джоба на всеки един от нас. Не зная за вас, но за мен всеки лев в повече, който остане в джоба ми е повод за една радост повече.

Напоследък доста често от медиите „струи” едно внушение: „Политиката е шоу”. И понеже хората свикват, че всяко шоу по дефиниция има нещо нереално и лековато (ами нали е предназначено да забавлява), те с лека ръка оставят да отминат възможност след възможност за реално подобрение на качеството на живота им. Та казвам, нека погледнем в детайли поредното шоу, поднасяно ни така ревностно от толкова много  TV канали, вестници, списания, сайтове и какво ли не още, че дори вездесъщия Биг Брадър може да му завиди.

Нека се спрем на един наболял и изключително важен за всеки българин проблем – бюджетът за 2006 година и „игрите”, които се завъртяха вихрено около него. Кого ще облагодетелствува той? Защо ние самите не сме заинтересовани от дискусиите около него? Какво можем да направим в бъдеще за да не допуснем повторението на такъв фарс?

Следва...