< My Stories - Zachary Varbanov>

Това е последният разказ от поредицата за Бисо и се явява продължение на БИСО, ИЛИ РЕЦЕПТАТА ЗА ЕМИГРАНТСКИЯ УСПЕХ.Сама по себе си, поредицата за Бисо е включена в цикъла ЗАВОЕВАТЕЛЯТ. Искрено се надявам, че ще успея да ви разсмея докато ви показвам на какво е способен нашенецът в гонитбата на лично щастие.Далеч съм от мисълта да го представям акто нещо събирателно или представително за характера ни, но кой знае...

Автора

Малко след като Бисови се изнесоха от къщи и аз ги последвах. Така де, нямаше какво да правя в огромния седем стаен апартамент, а перспективата да намеря някой нов съквартирант не ме блазнеше.

Така се случи, че с промяната на квартала се промениха и хората, с които се срещах най-често, че дори и навиците ми. С други думи, станах нов човек в буквалния и преносен смисъл на думата.

Новините за Бисо и съпругата му, които отначало някак механично ме достигаха постепенно намаляха и накрая съвсем секнаха.

Една вечер смучех кротко биричка пред телевизора и безцелно щраках по каналите с напразна надежда да намеря нещо интересно за гледане. По едно време попаднах на интервю с някакъв мастит дебелак, който се мъчеше с всички сили да оправдае съществуването на утвърдената система от затвори в Канада. Оказа се, че това е директорът на затвора в Сейнт Джонс, столицата на провинцията Ню Фаундленд. Позагледах се и... тъкмо да превключа канала, нещо привлече вниманието ми. Вгледах се по-внимателно и разбрах какво беше. Зад гърба на дебелака висеше огромна позлатена рамка, в която се мъдреше не по-малко позлатена стилизирана риба, тип шаран. Знаех тогава, заявявам го и сега: няма на Земята друг художник, обсебен от идеята да показва тези красоти на куцо и сакато, освен Бисо. Затова заслушах с интерес та белким се ориентирам за причината гастрономичния шедьовър да краси канцеларията на пандел-шефа. Уви! Не ме огря. Въпреки, че подрипваше като нестинарка от тема на тема и се опитваше да донесе вода от девет кладенеца за да защити тезата си, явно не беше се извисил дотам, да посегне и към изкуството на Бисо в ролята на аргумент.

Минаха десетина дни. Една вечер, разговаряхме с група приятели за общи познати и стана дума за Бисо. Тогава разбрах, че съм здравата изостанал по тази тематика. Комай бях единствения в компанията, който не беше чул за неговите преживявания и перипетиите, на които бяха подложени той и благоверната му от страна на неблагодарната канадска правна система.

Още докато планирал идването си в Канада, Бисо отчел, че Северна Америка, въпреки, че и континент, мяза на нещо като остров. И като такъв достъпът до него по суша се явява практически невъзможен. След известен зрял размисъл и хладнокръвна планиране, нашият човек решил, че най-добрия подход бил обиколният. Затова си взел самолетен билет до Куба, като отчел правилно, че на връщане летящото возило ще трябва да кацне в Канада за да се презареди с гориво. Вярно, само за час, ама време предостатъчно за да се представи пред канадските власти и да поиска политическо убежище.

Късметът съпътствал Бисо от самото начало. И то до такава степен, че с кацането му в Хавана, още на летището се запознал с чудно красиво екзотично момиче от Венецуела, което освен че било неимоверно сексапилно, имало неблагоразумието да информира нашия бон-виван, че идва направо от католически манастир, където завършила девическо училище. На нашия човек чак свят му се завил. То бива шанс, бива късмет, ама на сатир като него, дето се питал дали не би могъл и да оправи и някоя пияна баба, ей тъй, колкот за асортимент, това агънце му се видяло твърде добро за да е истина. Имало само един проблем. Пилето чуруликало само на испански и не отбирало и препинателен знак от това, което Бисо се опитвал да му внуши на факултативния си английски. Така че, наложило се той скоростно да посъживи и 100те испански думи които поназнайвал. Впрочем, както често се е писало, за младите и влюбените прегради няма. Малката още не знаела, че е влюбена, но за зоркото око на нашенския Казанова не останали скрити първите симптоми на заболяването и той яростно се впил в бъдещата си жертва. Първото, което направил било, да си наеме стая в същия хотел като момето. В резултат, само след ден-два стаята му станала излишна и той върнал ключовете на рецепцията, но не преди да си пренесъл багажа при Дулцинея, която впрочем се наричала Ана.

Ухажването на девственици категорично не спадало към асортимента от подходи, които Бисо владеел. Отначало това малко го сковавало, но когато Рубиконът във взаимоотношенията им бил преминат и момата вече оставала такава само по титла, той се поуспокоил и започнал да се проявява в пълния си блясък. В резултат от целенасочената му офанзива, в деня на заминаването му, равносметката била следната:

Двамата били вече женени

Момичето сънувало само него, а когато не го правела гледала само в него. Когато пък нещо се случело и тя не можела да го вижда, мислела единствено за него. Идилия!

Проблемът бил, че сега пред него имало две възможности и той трябвало мъдро да отсъди по кой път да поеме. Единият водел към Венецуела, където таткото на младоженката случайно се подвизавал като председател на Съюза на венецуелските художници. Другият път, водел право в Канада и към емиграция. Имало само един проблем. Бисо можел да се надява на политическо убежище, но за новата му половинка, това било невъзможно, доколкото статутът на Венецуела бил на призната демокрация.

Седнал наш Бисо и здраво се размислил. След 6 часа време, половин бутилка уиски и половин кутия цигари стигнал до зрял извод, бъкащ от здрава мисъл и логическа издържаност. Ако се тръснел гол като пищов на тъста си, нищо чудно професията му на рибен илюстратор да се обърне срещу него. Така де, не е необходимо да си Жюл Верн за да си представиш как ще се почувства бащата на мома.девственица, току-що завършила католически лицей в манастир, да се връща у дома бракосъчетана с нещо високо метър и шейсет, което е петнайсетина години по-възрастно от нея, пие като казак, пуши като комин на ТЕЦ и се представя за художник с явни пристрастия към морски безсловесни. От друга страна, появата на младата двойка в Канада не предвещавала по-добър обрат. Местните митничари, наследници на твърдоглавите традиции на ирландските си прадеди, били известни с привързаността си към закона и нежеланието им да правят компромиси. Така очерталата се картинка, накарала размишляващия Бисо да стигне до единствения правилен за момента извод. Раздяла му била майката! Колкото и да боляло, нямало друг изход. Обяснил той това на половинката си, но как – това и до днес остава загадка. Така или иначе, изглежда тя го разбрала, защото хлипайки се понесла към самолета за Каракас, а той, намръщен и изпълнен с лоши предчувствия хванал към Гандер.

Фактът, че до края се опитвал да обясни на нежната си гургулица че се разделят само за да може той да си изиграе картите и да подготви почвата за нейното пристигане не подействал на нито един от двамата. Бисо се чувствал до такава степен излъган от съдбата, че още с пристигането си в Канада се помъчил да си осигури „лекарство" на принципа „клин – клин избива". В случая, в ролята на клина се явила чаровна трийсетина годишна канадка, с такъв откровено курвенски поглед, че дори и на доста виделият ни приятел направила неотразимо впечатление. По-късно Бисо разказваше, че сигурно това се е дължало на „ефекта на контраста" с неговата начинаеща и росна съпруга. Не зная. Кой съм аз да съдя? Резултатът от въздействието на споменатия ефект обаче бил, че само 72 часа след пристигането си, Бисо се обзавел с квартира, любовница, болна от сексуална булимия и куп „баджанаци", които с ръмжене се поразместили за да се нанесе и той в редиците им.

Отначало всичко било просто розово. Бисо рядко ставал от кревата, колкото да хапне по нещо, което сащисаното от толкова сполетяло го щастие същество забърквало собственоръчно. По-късно обаче, нашият човек започнал да си дава сметка, че ако продължава така той буквално щял да се свърши. Като капак, лудите страсти поутихнали до степен той да почне да възприема съжителката си като пришка на петата.

Да, ама за нея нещата не стояли така. За пръв път от дълго време тя имала шанса да се събужда с истински мъж до нея и тя нямала никакво желание нещо в ситуацията да се промени. С други думи, назрявал конфликт!

Една сутрин, Бисо си взел възглавницата и... се пренесъл в другата стая, като бил достатъчно честен да обясни на съществото, че интересът му към нея е еволюирал до... абсолютната нула. Реакцията на сексуалната виелица била колкото предвидима, толкова и остра. С подбрани изрази от лексикона на пристанищните хамали, тя му обяснила, че причината той да се намира в къщата й, а не навън, под някой мост се мандахерца под пъпа му. Но, продължила възпитано да го напътства тя, да не си правел необосновани изводи. Такива причини се навъртали наоколо бол, та затова му давала 2 часа да си помисли и да поумнее.

Освен, че гледаше на жените като на трета ръка хора, появили се на тоя свят за да му правят сексуални услуги и да му готвят, Бисо имаше и друг грях. Беше „мачо" до мозъка на костите си. Съчетанието от тези два фактора, както и фактът, че създанието си било позволило да изпадне в нещо като нервна криза и да повиши тона си до неприемливи висини, накарало самата същност на приятелчето да се разбунтува. Гледката на изкривеното от ярост лице на домакинята му, която пръскала обилно слюнка като разлигавена камила, преляла чашата на търпението му.

- Що ма, - ревнал той гороломно, - кво ш`ми напраиш? Да н`ме изядеш?

Женището явно не разбрало нищо, но схванала интуитивно, че не й се обяснява в любов и затова му пояснила:

- Ако до два часа не се изнесеш оттук, обаждам се в полицията и казвам, че си ме изнасилил.

Бисо онемял от толкова наглост. То бива човек да се самозабрави понякога, да направи по някоя и друга грешка, ама чак пък толкова... Направо побеснял!

- За какво се мислиш ма, пачавро посрана? – риторично запитал той. – Кой ще ти повярва, като тук и слепите знаят, че всичко мъжко в радиус от 50 километра те е овършало, барабар с кучетата.

Бисо по принцип не говори добре английски, но тогава от възбуда ли от що ли, успял да скалъпи тая фраза по дотолкова разбираем начин, че на събеседницата му й се изправили миглите.

Побесняла от яд, тя вдигнала телефона и набрала 911. Колкото и да бил ампе, нашият приятел усетил, че става напечено. И за да спечели време, решил да й бие шута. Буквално. Хванал я с едната ръка за врата, с другата я повдигнал от земята за трътката и... й отпрал такъв шут, че прелестта неръкотворна се приземила в една преспа на тротоара. След това за по-сигурно заключил вратата и се заел с достойнство да си събира багажа.

Уви! Не му било писано. След като се посъвзема от сполетялото я, момата надала кански вой и търтила с все сили към полицията, където подала жалба, че е била изнасилена, бита и изхвърлена по рокля на снега да умре от студ. Полицаите никога не били виждали нещо подобно, но изненадата им надминала всякаква граница, когато установили, че тя е официалният собственик на къщата. С почти суеверна предпазливост те закарали ревящата потърпевша до в къщи и ... извлекли отвътре Бисо, подобно на охлюв от черупката му. Не помогнали обясненията му, че той точно си приготвял багажа за да напусне, нито неподправената искреност, която струяла от неговите обяснения. Закопчали го с белезници и го закарали да преспи вярно, на спокойствие, но зад решетки.

Отначало нашичкият въобще не си давал сметка за последиците от това нещастно стечение на обстоятелствата. Още на следващата сутрин, обаче, мъглата била разсеяна от един плешив съдия в тога, прилична на расо, който му обяснил, че... срещу него е насрочено дело след 3 месеца и не му е разрешено да напуска провинцията без да уведоми властите.

Бисо така се стреснал, че отново се замислил здраво. След като повторил процедурата... (виж по-горе за детайли), той решил, че сред селяндурите на загубения Ню Фаундленд шансовете му да трогне емиграционните власти са неизмеримо по-малки, отколкото на континента. Затова той предприел необходимото да се отзове колкото е възможно по-бързо в Монреал.

Какво стана после, вече знаете[1] .

Продължението обаче е наистина интересно.

След като се изнесоха от общата ни квартира, Бисо и женчето му се опитали да се устроят възможно най-уютно. Наели малко апартаментче в едно от бедните предградия и си заживели като гургулички. Съдбата обаче, явно не разбирала от интимност и им била приготвила сюрприз.

Един ден, точно на закуска, докато съпругата правела неизбежните мекици на печката, на вратата се почукало и влязъл пощальон. Целта на визитата му била да запознае Бисо с непреодолимото желание на един съдия в Ню Фаундленд да се срещне с него и то тържествено – в съда. Причината, вече позабравената жалба на оная „кокошка". Бисо бая се позачудил дали да каже на благоверната си каква е причината за така внезапно избликналата у съдията необходимост да се срещнат. Бил убеден, че по всички човешки закони е невинен и няма в какво да го обвинят. Като се позамислил обаче, стигнал до извода, че на тия канадци човек вяра не може да им има. Ами ако вземат, че не му повярват? Тръпки го побили от тази мисъл. След това се замислил и за друг аспект на проблема. В обвинителния акт пишело, че го обвиняват в изнасилване. И то десетина дни след медената им седмица в Хавана. По това време Бисо вече бил започнал да опознава чаровния характер на любимата си и започнал да си дава сметка, че за него може да се окаже крайно нездравословно ако латиноамериканката се усъмни, че той я е зачеркнал така бързо. Затова предприел необходимата офанзива. В резултат, след два дни непрекъсната обработка, успял да й внуши, че срещу него се води тайна, подмолна война от завистливи канадци, които така и не могат да се примирят, че той рисува по-добре от тях и са решили да го съсипят по този гаден начин.

Или Бисо е бил наистина на висота, или възлюбената му вече е била изгубила всякаква способност да разсъждава Така или иначе, тя приела думите му за чиста истина и застанала с цялата си латиноамериканска пламенност зад него.

Осигурил тила си, Бисо се поуспокоил. Заминал за острова, срещнал се със служебния си адвокат и без да обръща внимание на факта, че местния човек говорел на някакво кокни, от което той самият нищо не разбирал, с присъщия си оптимизъм се заел да изчака процеса.

В това време любимата му, изоставена на 3000 километра се терзаела. Като не могла да изтърпи повече, тя се вдигнала и... цъфнала в Сейнт Джонс точно в деня на процеса, с благородното намерение да подкрепи духовната твърдост на своя господар и повелител.

Като я видял, Бисо започнал да заеква. Едно е да убеждаваш някого в лошите намерения на съда, друго е той да присъства на място и сам да следи развоя на епичната битка. А тя, дума да няма, била величава. Окрилен от оказаната му подкрепа и убеден в правотата на каузата си, нашият човек си позволил да повиши глас на съдията и... да сподели с него, че не му харесва начинът, по който той води процеса. Резултатът от това му действие бил крайно неочакван и разнопосочен. Адвокатът му изведнъж онемял, съдията се зачервил като да бил глътнал по погрешка цяла чаша вряло кафе на екс, и... процесът приключил само за един ден. Присъдата била колкото неочаквана, толкова и жестока. Бисо бил осъден на 8 месеца затвор при облекчен режим в местния пандиз. Този път нешенецът дори и не се замислил. То пък и какво да му мислиш в такова положение? Набързо се уговорил с едни българи, които живеели близо до затвора да приютят жена му, после грабнал куфарчето и... потропал гордо на вратата на зандана.

Приели го радушно. Оказало се, че целия затвор е само за леки случаи. А неговият се водел „назидателен". С други думи – от най-леките. Отначало му се струвало, че ще се побърка. Особено вечер, когато персоналът оредявал и затворниците нямали какво да правят. Малко по малко се ориентирал и решил, че така и така си губи времето, поне да свърши нещо полезно и да нарисува нещо за идните поколения. Речено - сторено. Успял да уреди с един надзирател да му донесе маслени бои и платно и започнал реализацията на поредния рибен шедьовър.

Не след дълго измежду персонала се разчуло, че при тях битува един европейски Микеланджело. В резултат популярността му се качила неимоверно, което намерило израз в осигуряването на неограничен брой платна, огромни количества бои и не по-малко многобройни поръчки за шедьоври. Скоро жертва на известността му станал и самият директор на затвора. Без натрапчивост, с много такт, Бисо нацвъкал целия му кабинет с риби, щедро окантовани в позлатени рамки. В резултат от тази офанзива, Бисо получил височайшо разрешение да спи при жена си с единственото условие да се връща в панделата не по-късно от 7:30 сутринта. Какво да ви разправям. Човекът бил просто щастлив. И не е да няма от какво, нали?

Времето хвърчало бързо. На петия месец директорът на затвора го повикал и го уведомил, че по негово предложение, комисията по затворниците на провинцията го освобождава предсрочно.

То било радост, то били целувки... Цяла седмица!

После Бисо решил да не изтезава повече късмета си. Купил два билета за Каракас и... отишъл да погостува на тъста си. Изглежда, че е успял да го омае и него. Защото повече никога никой нищо не чу за него.Това обаче са само предположения, неподкрепени от факти. Каквото и друго да чуете за случая си е чиста спекулация, от мен да го знаете.