вторник, септември 06, 2005

КАК ДА СИ ОТЖИВЕЕМ ЖИВОТА НА ВОЛЯ

КАК ДА СИ ОТЖИВЕЕМ ЖИВОТА НА ВОЛЯ

Здравейте, приятелчета!

Малко преди Нова година на страниците на един Интернет форум една госпожица Любопитна ми зададе въпрос, който колкото и кратък се оказа доста коварен.

Почувствах се санким провокиран издълбоко и не успях да се сдържа (а и трябваше ли?) да седна и да й отпоря следното отговорче:

Уважаема Любопитна,

Питате ме какви са "Истинските ценности" на "Реалния живот". Иска ми се да мога да напиша:

"Истинските ценности са...
1.
2.
3.
..., а Реалният живот е..."

Иска ми се, ама не мога! И надали някой може. Защото на живота това му е хубавото, че не може да се вмести във формули, дефиниции и описания. Все пак, за да не си помислите, че съм свалил гарда, още преди срещата и сега се опитвам да се скрия зад гърба на съдията (ерго, да пофилософствам напразно, абе то аслъ може ли да се философства смислено!?!, ама туй май е друг фундаментален въпрос), та казвам, за де не си помислите тъй, ш`требе да съ напна и да дам отговор, дето хем на вас да свърши работа, хем на мене да н`ми се подбий репутацията (леле, голем кеф е тая форма хем...хем! Все едно одалистка м`гъделичка значи с перо ей тук по петичката... Ама да н`съ отвличам значи, щот туку виж и съм съ од...искал от кеф!).

А сега по-сериозно и да скачаме към рогата на бико! Истинските ценности на нашия живот, аз ги виждам в нещо много просто и... може би ужасно трудно за изпълнение. Понеже никой досега не е успял да дефинира и докаже с точност какво за Бога, Дявола и всички останали правим ние, хората на тоя свят и, понеже страшно много люде изкрейзват от това незнание и почват да правят глупости, за мен поне, отговорът е: Живейте така, че като ритнете камбанката, след вас да остане повече, отколкото и имало преди да ревнете за пръв път! С други думи, ние, хората, и, смея да го кажа открито - особено ние, българите, сме консумативно настроени и де факто се явяваме нещо като кърлежите. Смучем от околната ни природа, ядем ресурси, надпреварваме се кой повече може да изяде, да изпие, да похарчи... Забелязвате ли, няма го тук желанието да изградиш нещо и да го оставиш след себе си. Нихил, ниенте, но, найн! Да си го кажем откровено. Ние сме едни навляци на тази планета. Без нас тя може, ние без нея - не. Ние ядем и серем. С това се заключават взаимоотношенията ни с нея за последните десетки години. И темпото все повече се ускорява! Не казвам, че ВСИЧКИ хора правят само това, но действително една много голяма част го правят и то много успешно (виж по-горе, че не обичам да се повтарям, а и това дето съм го написал само по себе си смърди, та се не трае, ама какво да направя като само отразявам реалността, а не я създавам).

А сега, нека само за момент пофантазираме. Ако поне някои от нас, които могат що-годе да си служат с това, дето им е израсло над раменете, а не го използват само за да си крепят шапките, та казвам ако само част от хората си поставят за цел да си живеят добре живота (обърнете внимание, не проповядвам аскетизъм или крайно въздържание, пу-пу, да пази Бог!), но в същото време да СЪЗДАДАТ НЕЩО, което да остане след тях, това наистина ще преобрази света. Знаете ли, не ме е страх от тези големи думи. И знаете ли защо? Защото съм УБЕДЕН, ЧЕ СЪМ ПРАВ! Погледнете какво са постигали отделни хора в различни времена. Не говоря за Наполеон или Хитлер, които са съумели да шашнат цели нации така, че буквално да откачат по идеите им. Говоря за тези, които със собствен труд са успели а се измъкнат от смазващата реалност описвана с наименованието "човешка маса" и са се превърнали във водачи и двигатели на една идея. При това тази идея няма нужда да бъде обосновавана нито идеологически, нито политически. Говоря за хора като Бил Гейтс, Гор Видал, Майка Тереза... Чакайте! Вече ви виждам как си казвате: "Опа, на тоя не му понесе толкоз ядене и пиене по празниците и зема да дава фира. Язък!" И ще сбъркате. Общото между тях е, че всеки един се опитва да свърши нещо, което е по-голямо от него самия, да остави нещо след себе си. В края на краищата, къде е записан общовалидният критерий за полезност? Кой е този, който може да каже кое е по-полезно: да помогнеш на стотици хора да преодолеят болката, самотата и болестите (Майка Тереза) или да донесеш духовна радост, просветление и удовлетворение на милиони, да им дадеш отговор на много въпроси, да ги подтикнеш да търсят такъв на други (Гор Видал)? А кой би отрекъл с лека ръка заслугата на човек, който осигурява поминък на милиони хора по света, който накара планетата да се върти около това, което той замисли, да го използва в ежедневието си така, както вилицата и лъжицата на масата ни, човекът който за добро или за зло се превърна в символ на успех, богатство и желание за напредък? (Бил Гейтс) Ако се сложите ръката на сърцето ще се съгласите, че тези хора, всеки по своему наистина създават нещо, наистина доказват на себе си и на околните, че не са се родили на тая земя с единствената цел да оставят след себе си поредния хълм от неразграден хумус.

Вече чувам и то ясно (леле, хич не ми действа добре бъчвето с червеното в мазето! Пак земах да чувъм гласове като лани, кога се опитах да бръснем розово слонче в гостната, та после треба да боядисваме), та да се не отплесвам - чувам и то ясно как мнозина от вас ще ревнат гороломно: "Да, ама тия са единици, а ние сме си обикновени хора. Не можеш да искаш всеки да се държи като Майка Тереза, да има акъла на Гор Видал или хъса и качествата за бизнес на Бил Гейтс!". И ще са прави, като тополки. Спор няма! Не може всеки да е такъв, но може всеки да се опита, нали? Щото да не мислите, че на Майка Тереза, когат е била бебе, орисниците са й нарекли да стане това, което стана?!? Или пък на Гор Видал някой бог му е наточил перодръжката на божествена острилка? Нихил, не, ъ...ъъ, не сте познали. Всичко е дошло от това, че хората просто са решили, че трябва да направят нещо за времето, дето ни е дадено тук. Че е по-важно ти да си се уважаваш, кат се гледаш в огледалото, отколкото да предизвикваш жалост и умиление у околните с факта, че последните 3 копчета на ризата ти не могат да се закопчеят посмъртно от затлъстяване.

Та накрая, за да не ме обвините че бягам от конкретен отговор, ще ви кажа какво са "Реалните ценности на живота" за мен?

1. Да създаваш повече, отколкото консумираш.

1.1. Ако не можеш да направиш горното, поне да се опитваш да го постигнеш. Това ще е достатъчно, не сме всички идеални, я!

2. Да спазваш законите. Не ме разбирайте криво, има закони, дето и мен ме докарват на душевна уртикария. Ама без тях - още по-зле. Защото законът не е нищо друго, а обществена необходимост за ограничаване на индивидуалните права и защита на обществото като цяло от индивиди, които се мислят за нещо повече от останалите. Знам, че на такваз дефиниция ш`съ смее де що се намери юрист, ама аз не я пиша за тях, а за другите, дето от думата "право" им настръхват гръбните перки. Ако всеки спазва законите или поне привидно го прави, повярвайте ми, имам го видено с очите си, животът ни ще е много, ама много по-лек. И още нещо относно закона. Законите са правила на поведение в обществото. Ако се спазват, те спестяват на индивида необходимостта да измисля начини да се бори с тях, да ги заобикаля, в крайна сметка - да разпилява индивидуалната си енергия. А това последното, това е единственото, което ние имаме. Не парите, не това как ни гледат околните, не кариерата, успехът в обществото, властта, влиянието и т.н. са най-важни.Не! Най-важното нещо в живота на човека е КАК ТОЙ ЩЕ ИДРАЗХОДВА СВОЯТА ЕНЕРГИЯ ЗА ДЕНЯ. В това отношение, авторите на "Матрицата" може би без да искат са уцелили десятката. Защото когато се събудим сутрин, ние сме като една батерия заредена с енергия. Когато си лягаме вечер (е, поне повечето от нас, щот има и такива, къде въобще на знаят кога си легат и кога стават, ама за тех моя пример не важи), ние го правим, за да заредим нашата батерия. Дали ще изразходваш дадената ти енергия за нещо смислено за теб самия или ще я изхвърлиш "ударно" в оплаквания от "скапаната съдба", която не е благосклонна към теб, а виж комшията наследи апартамент от баба си..., или, което е още по-трагично, ще я удавиш в кило смръдлива ракия, крайният резултат за деня ще бъде, че той ще свърши, а ти ще се мушнеш под одеалото, за да се заредиш отново. И жална им майка на тия, дето ще се събудят на другата сутрин само за да повторят цикъла от предишния: яж, пий, оплаквай се, произвеждай хумус и... си легни. Да ви кажа откровено, това за мен е по-страшно от мъчението, дето Зевс изпратил на Прометей. Оня поне е знаел, че е свършил нещо и то е било така високо оценено, че не само шефа си е прехапал джуката, а светът още говори за него. А това, Бате, дето от ставането си мисли само как да оскотее повече и да се сближи по битие със свинята на комшията, тоя, не ми се мисли за него!

3. Да проявяваш съпричастност към живота на другите, да се опитваш да им бъдеш от полза и в крайна сметка... да ги накараш да те забележат КАТО ЧОВЕК И ЛИЧНОСТ. Знам, че сега звуча като пастор, че не съм "модерен", защото от такава позиция не можеш да изкараш "келепир". Знам. И кво от това, ш`ви запитам аз и отговор не чакам. Ей, хора, ние наистина загубихме човешки облик, бе! Не ми се иска да го вярвам, ама това дето се случи наскоро с така наречените ни "туристи" в Азия надмина и най-лошите ми очаквания. И не само на мен. Вие нали не си мислите, че хората по света не гледат телевизия, че не се интересуват как другите са посрещнали трагедията, как са й отреагирали и т.н. Ужас ме обхвана като им видях самодоволните мутри на "господата" и като ги чух да ни уверяват, "че са си изкарали екстра ваканцията!". Ама така, де, че имало там няколко стотин разлагащи се трупа наоколо, кво от туй, бе! На мен нали ми е добре! Пък и той вятърът не духа все към нас, кат си смени посоката даже и не мирише толкоз лошо, кво! Леле, да кажа че нямам думи е все едно да се почеша между чатала. Каква майка трябва да го е пръкнала такъв изрод, бе? Коя учителка му е дала дипломата на тоя? Кой е тоя бизнесмен, дето би седнал да преговаря с такова добиче! Впрочем, `ля за извинение! Добичетата са работливи, а това биологично явление с асоциално поведение е готово и майка си да изкара от гроба, само да не му се наруши рахатлъка. Така че - прощавайте добичета, че ви посрамих. Повече няма да се повтаря, уверявам ви.

4. И накрая, за да не си помислите, че искам да ви правя исихасти (ония де, дето си гледали в пъпа по 24 часа нон-стоп и кат почнели да виждат нимбус около него му отпасвали колая), та затова ще ви кажа. Печелете пари! Множете ги! Научете се да го правите така, че кат си легнете вечер да н`се стряскате, гат се прибере комшията. Щото ега ти кефа да ти окапят зъбите и кечето от шубе, че може некой да разбере колко си ги надиплил под дюшека и да вземе да те опатка залудо. Къде по-голямо удоволствие е да караш другите да ти завиждат за това, дето хем пари имаш - хем не могат да ти ги вземат. Ахааа! Това се викал стимул - залъгалка. Дава се на малките деца, дето сами не могат да си намерят целите, за да се не чувстват безполезни. Защото това си ни е в природата. Не знам това Бог ли ни го е втъкал под кожата или е вторично придобит дефект, ама хората ИСКАТ ДА СА ПОЛЕЗНИ на себе си, на близките си и, ако не е много претенциозно - на околните. Не от алтруизъм, а за да ги забележат. Защото от ден на ден шансовете ни да ни забележат стават все по-малки. Вече сме над 6 милиарда. Преди 30 години бяхме 4. Значи сега шансът ни да ни забележат е намалял с 33 %. Аритметика! Факт! Наречете го както ви скимне. Но е така, нали? Затова ви казвам: ако не можете да си намерите цел в живота, правете пари. Рецептата е безплатна и безотказна. Доказателство - Бил Гейтс!

Ха толкоз за днес, та да има и за другия път. Искрено се надявам да прочета какво сте си мислили докат сте чели това, дето го написах без много-много да се замислям, но наистина го вярвам.

Ваш Графоманъ

© Захари Христов Върбанов Всички права запазени.
Публикувано: 2005-03-13