Загадката на бюджет 2006

На 18 декември BTV излъчи интервю с Иван Костов, посветено на проблемите около новия бюджет на България.

Да бъдем наясно. Не съм привърженик на г-н Костов. Това обаче, което той каза ми се стори доста смислено. За да не ви отегчавам, ще предам само есенцията на казаното. За да не бъда обвинен в пристрастност и в преиначаване на истината, обаче, можете да видите част от
интервюто с него за да се убедите сами.

Ще си позволя да цитирам завършващата му фраза: „Казвам, че бюджета е нереалистичен, ще бъде преизпълнен, бюджет с двойно дъно, той ще стопира икономическото ни развитие и няма да е добър за страната”.

Интересно е, че дори участниците в правителствената коалиция изказват определени задръжки и като че ли се дистанцират малко по малко от така предложения бюджет. Вижте какво казва по този повод бившия финансов министър Милен Велчев:



Има нещо гнило в нашата държава и по-точно в бюджета й, след като толкова "високопоставени" и "авторитетни" личности не смеят да вземат ясна позиция и да посочат причинете за сегашното недоносче, наречено "бюджет".

И за да не звуча голословно на някой, нека завърша с още една илюстрация, този път прозвучала от устата на Петър Димитров, председател на комисията по бюджет и финансии на НС:




Защото, когато фактите говорят и... депутатите мълчат!

Захари Върбанов

Парадоксите в живота на българите през тази година

Ние българите сме странно племе. Проявяваме нетърпимост към много неща, които са се превърнали в цел на съществуванието на множество нации. Нека вземем за пример реда. На думи ние сме „ЗА”. На дело, всеки от нас смята, че закона е създаден за да важи за другите. Пример? Какво по-фрапантно от отношението ни като цяло към демокрацията? След 1989 я приветствахме, свикнахме с нея, приехме я... Само дето „забравяме”, че освен права, тя носи и задължения. И то не малко! Трудничко ни е. Да приемем, че общество без ред не може да съществува, че обществения ред се обуславя не толкова от броя на полицаите в държавата, а от отношението на всеки от нас към него. В последна сметка, оказва се, че обществото е такова, каквито са неговите членове. Не искам да кажа, че става дума за механична сума, но такава зависимост наистина съществува.

А сега към проблема на последните дни. Нетипично за изминалите 15-тина години, бюджетът на страната е обект на все по-засилващи се дискусии и препирни. Зная, че „обикновения” българин, когато му заговорят за това си казва: „Абе какво ми пука на мен, бе? Да се оправят политиците!” И... греши. Здраво! Безапелационно! Защото този бюджет ще управлява страната през следващата година, следователно ще се отрази на джоба на всеки един от нас. Не зная за вас, но за мен всеки лев в повече, който остане в джоба ми е повод за една радост повече.

Напоследък доста често от медиите „струи” едно внушение: „Политиката е шоу”. И понеже хората свикват, че всяко шоу по дефиниция има нещо нереално и лековато (ами нали е предназначено да забавлява), те с лека ръка оставят да отминат възможност след възможност за реално подобрение на качеството на живота им. Та казвам, нека погледнем в детайли поредното шоу, поднасяно ни така ревностно от толкова много  TV канали, вестници, списания, сайтове и какво ли не още, че дори вездесъщия Биг Брадър може да му завиди.

Нека се спрем на един наболял и изключително важен за всеки българин проблем – бюджетът за 2006 година и „игрите”, които се завъртяха вихрено около него. Кого ще облагодетелствува той? Защо ние самите не сме заинтересовани от дискусиите около него? Какво можем да направим в бъдеще за да не допуснем повторението на такъв фарс?

Следва...



  

ИНФОРМАЦИЯ И ЕМИГРАЦИЯ

Преди 16 години и аз си мислех, че като емигрирам ще реша повечето от проблемите си, ще започна нов живот, ще се приобщя към семейството на „белите” хора, които наистина работят доста, но и получават несравнимо повече...

Наистина ли това бе така? Не мисля. Оказа се, че животът е процес или по-скоро низ от процеси, които се саморегулират. Така че ако успееш да вземеш едно, губиш друго. Правило почти без изключения. Предимството да си живял дълго време в една среда е, че познаваш не само собствената си реакция, а и тази на другите хора, които по една или друга причина са ти били близки за даден период от време. В моя случай имах и допълнителни стимули да установя контакт с наши сънародници в Канада и САЩ и да опозная тяхната реакция. За около година бях водещ на първото радио предаване за българската общност в Монреал. Почти паралелно участвах в издаването на български емигрантски вестник в САЩ и Канада – GOOD LUCK. Това, което най-много ме учуди тогава бяха няколкото писма от Австралия. По онова време (1994) там нямало български емигрантски вестник и няколко души се обадиха с молба да им изпращаме вестника и на тях.

Зная, че от гледна точка на сегашната ситуация на пазара на емигрантски продукти някой би възкликнал: „Е-еех, живот сте си живели тогава!”. И ще сбърка. Вярно е, че конкуренция почти нямаше, но това бе така, защото нямаше за какво да се конкурираме. Българите от последната голяма емигрантска вълна още не бяха „захлебили” и кътаха всеки цент. Икономисваха от всичко и не можеха да си представят да плащат за нещо, произведено от техен сънародник. Веднъж едни българи ми показаха брой от нашия вестник, на който му се четеше единствено заглавието. Всичко останало просто бе изтрито от пипане. Съжалявам, че не можах да си запазя този екземпляр за спомен. Минал през поне няколко стотин души текста просто се бе изличил. И всичко това от желание да не платиш 1 долар на създателите... Което не попречи в последствие, когато спряхме вестника да ни питат невинно: „Ама защо го спирате? Толкова хубаво го списвахте...”

Е добре, това не бе толкова отдавна. И все пак, вижте каква огромна разлика от настоящето. Сега едва ли можем да учудим някого с нов български вестник за емигранти, започнал да излиза някъде по света. При това сегашните ни емигрантски издания се характеризират с много по-богато съдържание от нашия. Естествено. Днес редакторите са затруднени единствено да подберат подходящо съдържание. Интернет е страшна сила и всеки, който казва че има проблем с намиране на материали, просто не е честен със себе си и с вас.

Само преди десетина години за да поддържам радио емисията ми в Монреал бях принуден да изписвам касетки с музика от България, а за новините ползвах радио София на къси вълни...

Така е, нещата се променят много бързо. Но хората остават все същите. Всеки емигрант иска да успее и... като правило не знае откъде да започне за да го направи.

Ако искате да участвате с материали или коментари в този блог, достатъчно е да се регистрирате, естествено безплатно. Всеки е добре дошъл!

Захари